Електрон

Дефиниция:

Електронът е стабилна субатомна частица с отрицателен електричен заряд, считана за елементарна частица, тъй като няма известни по-малки компоненти или подструктури. Електроните принадлежат към първото поколение от семейството на лептоните.

Електронът е една от основните съставни части на атома. Масата на електрона е значително по-малка от тази на протона и неутрона, което го прави почти незначителен по маса в сравнение с тях. Електроните са разположени в обвивката около атомното ядро и се движат около него с висока скорост, образувайки електронни орбитали. Електроните се разполагат в определени енергийни нива и слоеве, като всеки слой може да побере определен брой електрони.

Основни характеристики:

Заряд: отрицателен (-1).
Маса: около 9.109 × 10⁻³¹ kg, което е около 1/1836 от масата на протона.
Роля в атома: Електроните участват в създаването на химичните връзки между атомите и играят съществена роля в химичните реакции.
Енергийни нива: Всяко енергийно ниво може да побере определен максимален брой електрони, което определя химичните свойства на елемента.

Значение в химията:

Електроните определят химичните свойства на елементите, като тяхното разпределение в атомната обвивка определя вида на химичната връзка (ковалентна, йонна, метална и др.). Те участват в химичните реакции чрез прехвърляне или споделяне между атомите, което води до създаването на молекули и съединения.

В периодичната таблица свойствата на елементите се изменят предсказуемо с броя на електроните в тяхната електронна обвивка, което е в основата на периодичния закон.