атомно ядро

Терминът “атомно ядро” описва централната, много плътна част на атома, която съдържа по-голямата част от неговата маса. Атомното ядро е съставено предимно от два вида субатомни частици: протони, които имат положителен електрически заряд, и неутрони, които са електрически неутрални. Броят на протоните в ядрото определя атомния номер на елемента в Периодичната таблица, което е основният идентификационен характеристик на елемента и определя неговите химически свойства.

Размерите на атомното ядро са изключително малки в сравнение с целия атом – обикновено са около 100,000 пъти по-малки от атома, като ядрото заема много малка част от общия обем на атома. Въпреки това, ядрото съдържа повече от 99.9% от масата на атома, тъй като масата на протоните и неутроните значително надхвърля масата на електроните, които обикалят около ядрото в атомната обвивка.

Силите, които държат протоните и неутроните заедно в ядрото, се наричат ядрени или силни сили и са изключително мощни, като надхвърлят електростатичното отблъскване между положително заредените протони. Стабилността на атомните ядра варира значително между различните елементи и изотопи, което има фундаментално значение за явления като радиоактивността и ядрените реакции.